Защо липсват на български периодични комикс издания?
Липсата на български периодични комикс издания е пречка за по-доброто възприемане на това изкуство у нас. Такова мнение изразиха майсторите в жанра Петър Станимиров, Веселин Чакъров, Иван Беров и Марин Трошанов. Те гостуват във Варна в рамките на фестивала „Литературен прожектор“, който се организира от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ с цел да потърси връзките между литературата и визуалните изкуства. В България вече не съществуват комикс списания за деца, припомни Станимиров и изрази мнение, че е мисия на творците в жанра да успеят да накарат някого да се замисли за финансирането на това изкуство. Той даде пример с Белгия, Франция и Чехия, където дотирането на комикс издания е държавна политика и се подкрепя работата на художниците и сценаристите дори в частни издателства. Според Иван Беров трябва да се търси начин да се издават отново периодични комикс издания, но те да бъдат специализирани, насочени към конкретна група читатели, а не подобни на познатите от миналото, съдържащи различни истории в едно книжно тяло, защото днес те трудно намират аудитория. Последната българска периодика в сферата на комиксите е второто поколение на култовата поредица „Дъга“, което съществува в дванадесетина броя, някои издавани „на мускули“, припомни Беров. Преди две години е направен и трети опит за възобновяване на „Дъга“, но само с един брой. Сега у нас комикси има във всички книжарници, обикновено на отделни щандове, но по-голямата част са вносни, казаха артистите. Все по-голямо е разпространението на мангата, а се смалява търсенето на европейски и американски комикси, смята Беров. По думите му в нея има различни сюжети - от безкрайни разкази из ежедневието на хората до битки на супер човеци. Интересът на българския потребител към японските комикси той си обяснява с популярността на базирани на тях сериали като „Наруто“ например. Самият Беров подчертава, че предпочита да популяризира европейските комикси, в които има история с начало и край. В България влиза само едното лице на комикса, и то не най-доброто, посочиха Веселин Чакъров и Петър Станимиров. Те обърнаха внимание, че френските и белгийски издания носят послания и в тях всичко е поднесено с пиетет към добрата история и рисунка. Българските комикси те намират за по-качествени от тези на „Марвел“, но американските достигат по-лесно до децата. Двамата също смятат, че мангата вече застрашава световния комикс пазар, въпреки че има своите достойнства и здрави традиции. Разказите в картинки са от зората на човечеството и пещерните рисунки, припомни Станимиров. „Нашето желание е да възпитаваме младото поколение в този вид култура. Трудничко е, но като цяло съвременните деца имат интерес към комиксите“, каза той и добави, че вече се наблюдава включването им в учебници и помагала. По думите му най-предпочитаните комикси на световно ниво са историческите, следвани от комичните, фантастичните и криминалните. В България комикси четат по-скоро възрастни хора, отколкото младежи и деца, смята писателят Марин Трошанов. По-младите поколения се увличат повече по манга и аниме. Отрасналите с „Дъга“ вече са над 35-годишни, но те нямат интерес към нови комикси, а изпитват носталгия по стари времена и си представят как те да бъдат съживени, което е невъзможно, каза той. Според Трошанов комикс културата е скъпа и изискваща и е много трудно да се направят издания на нивото, което заслужават истинските ценители у нас, защото пазарът е твърде малък. Въпреки това ние се опитваме, добави той и даде за пример общите им проекти с Петър Станимиров - изданията „Дамга“, което печели международен конкурс в Белград, и „Роботът Чапек“, отличено с две национални награди. Петър Станимиров е сред утвърдените имена в илюстрацията и книгоиздаването в България и секретар на секция „Комикс“ към Съюза на българските художници. От 1980 до 1990 г. е художник на комикси в списанията „Дъга“ и „Чуден свят“. Известен е и със своите плакати за филми и илюстрации на корици на романи на Стивън Кинг, издадени в България през 90-те години. През 2010 г., заедно с 16 художници от цял свят, е представен в изданието Knowing Darkness: Artists Inspired by Stephen King на Centipede Press. Веселин Чакъров е завършил Живопис във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в областта на живописта, илюстрацията, комикса. Има участия в международни проекти, биеналета на графиката и акварела, в два документални филма, няколко самостоятелни изложби. Сюжетите в творчеството му са основно исторически. Преподавател по изобразително изкуство в средното образование, а понастоящем подготвя бъдещи учители. Иван Беров работи като аниматор и илюстратор в различни студия в България, по проекти за игри, анимационни продукции и комикси. Има награди от Международния фестивал за анимационно кино в Сибир To save and Preserve през 2012 г., Международния комиксов фестивал за млади творци Balkanska Smortra в Сърбия (2015), Националния фестивал за дигитални изкуства „Компютърно пространство“ (2015). Рисува за редица издания, сред които „Ко-миксер“, „Дъга“, сръбската комикс поредица Vekovnici. От 2014 г. е член на Съюза на българските художници, а от 2022 г. е заместник-секретар на секцията „Комикс“ в СБХ. Марин Трошанов пише фантастична проза, поезия и статии. По трилогията „Ламя ЕООД“ работи с художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров. Член е на първия клуб на българските хорър писатели Lazarus.
|
|
Златното мастило
Анжела Димчева и езикът на природата – поезия, която разказва за света извън и вътре в нас
На литературна вечер, посветена на творчеството на Анжела Димчева, председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов подчерта важността на споделянето в изкуството. Събитието се проведе в уютната обстановка на столичния литературен салон „Дора ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Проф. Кьосев: Кирил Кадийски — поетът, създаващ „огромни вселени“ в българската литература
В книжарница „Каза либри“ в София се проведе специално събитие, посветено на българския поет и преводач Кирил Кадийски. Събитието, събрало водещи литературни личности, беше повод за представяне на новите издания на поета, включително двата тома &bd ...
Ангелина Липчева
|
Валя Ахчиева представя „Открито – забранено за политици" в Севлиево
Валери Генков
|
Златното мастило
A chi lo sa: Любовта като метафизично изживяване
Джезуалдо Буфалино (Gesualdo Bufalino) е известен италиански писател, който е особено ценен за своята плътна и барокова проза. Въпреки това, в неговото творчество могат да се намерят и редки поетични произведения, изпълнени с дълбочина и смисъл. Едно от н ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Антония Арслан дари значителна част от библиотеката си на Библиотеката на корените
Писателката от Антония Арслан (Antonia Arslan) направи значителна дарение на част от личната си библиотека, посветена на местната история, на Библиотеката на Ассоциацията "Венети в света". Тази библиотека, известна като Библиотека на корените, се намира в Ками ...
Ангелина Липчева
|
Подиум на писателя
„(Не)Форматът“ обединява нови таланти и утвърдени автори в литературната сцена
Издателство „Отвъд кориците“ обяви, че ще отпразнува третата годишнина на свободната литературна сцена „(Не)Форматът“ с издаването на нова антология, озаглавена „(Не)Форматна антология“. Събитието, което ще отбележи този важ ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Новият дигитален клуб в Угърчин: "Обучение за дигитални умения безплатно за всички"
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Аарон Бърч: Литературен гражданин с магия и хумор
Добрина Маркова
|
Аарон Бърч (Aaron Burch) е фигура, която не може да бъде пренебрегната в света на онлайн литературното публикуване. През последните две десетилетия той е помогнал на стотици писатели да стартират кариерата си, било то чрез редактирането на онлайн литературното списание "Хобарт" (Hobart), което той ръководи в продължение на 20 години, или чрез новите си проекти като "Кратка история, дълга" (Short S ...
|
Литературен обзор
Камелия Тодорова: „Промяната трябва да започне от нас“
Валери Генков
|
|
13:28 ч. / 22.03.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 5549 |
|
Липсата на български периодични комикс издания е пречка за по-доброто възприемане на това изкуство у нас. Такова мнение изразиха майсторите в жанра Петър Станимиров, Веселин Чакъров, Иван Беров и Марин Трошанов. Те гостуват във Варна в рамките на фестивала „Литературен прожектор“, който се организира от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ с цел да потърси връзките между литературата и визуалните изкуства.
В България вече не съществуват комикс списания за деца, припомни Станимиров и изрази мнение, че е мисия на творците в жанра да успеят да накарат някого да се замисли за финансирането на това изкуство. Той даде пример с Белгия, Франция и Чехия, където дотирането на комикс издания е държавна политика и се подкрепя работата на художниците и сценаристите дори в частни издателства.
Според Иван Беров трябва да се търси начин да се издават отново периодични комикс издания, но те да бъдат специализирани, насочени към конкретна група читатели, а не подобни на познатите от миналото, съдържащи различни истории в едно книжно тяло, защото днес те трудно намират аудитория. Последната българска периодика в сферата на комиксите е второто поколение на култовата поредица „Дъга“, което съществува в дванадесетина броя, някои издавани „на мускули“, припомни Беров. Преди две години е направен и трети опит за възобновяване на „Дъга“, но само с един брой.
Сега у нас комикси има във всички книжарници, обикновено на отделни щандове, но по-голямата част са вносни, казаха артистите. Все по-голямо е разпространението на мангата, а се смалява търсенето на европейски и американски комикси, смята Беров. По думите му в нея има различни сюжети - от безкрайни разкази из ежедневието на хората до битки на супер човеци. Интересът на българския потребител към японските комикси той си обяснява с популярността на базирани на тях сериали като „Наруто“ например. Самият Беров подчертава, че предпочита да популяризира европейските комикси, в които има история с начало и край.
В България влиза само едното лице на комикса, и то не най-доброто, посочиха Веселин Чакъров и Петър Станимиров. Те обърнаха внимание, че френските и белгийски издания носят послания и в тях всичко е поднесено с пиетет към добрата история и рисунка. Българските комикси те намират за по-качествени от тези на „Марвел“, но американските достигат по-лесно до децата. Двамата също смятат, че мангата вече застрашава световния комикс пазар, въпреки че има своите достойнства и здрави традиции.
Разказите в картинки са от зората на човечеството и пещерните рисунки, припомни Станимиров. „Нашето желание е да възпитаваме младото поколение в този вид култура. Трудничко е, но като цяло съвременните деца имат интерес към комиксите“, каза той и добави, че вече се наблюдава включването им в учебници и помагала. По думите му най-предпочитаните комикси на световно ниво са историческите, следвани от комичните, фантастичните и криминалните.
В България комикси четат по-скоро възрастни хора, отколкото младежи и деца, смята писателят Марин Трошанов. По-младите поколения се увличат повече по манга и аниме. Отрасналите с „Дъга“ вече са над 35-годишни, но те нямат интерес към нови комикси, а изпитват носталгия по стари времена и си представят как те да бъдат съживени, което е невъзможно, каза той. Според Трошанов комикс културата е скъпа и изискваща и е много трудно да се направят издания на нивото, което заслужават истинските ценители у нас, защото пазарът е твърде малък. Въпреки това ние се опитваме, добави той и даде за пример общите им проекти с Петър Станимиров - изданията „Дамга“, което печели международен конкурс в Белград, и „Роботът Чапек“, отличено с две национални награди.
Петър Станимиров е сред утвърдените имена в илюстрацията и книгоиздаването в България и секретар на секция „Комикс“ към Съюза на българските художници. От 1980 до 1990 г. е художник на комикси в списанията „Дъга“ и „Чуден свят“. Известен е и със своите плакати за филми и илюстрации на корици на романи на Стивън Кинг, издадени в България през 90-те години. През 2010 г., заедно с 16 художници от цял свят, е представен в изданието Knowing Darkness: Artists Inspired by Stephen King на Centipede Press.
Веселин Чакъров е завършил Живопис във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в областта на живописта, илюстрацията, комикса. Има участия в международни проекти, биеналета на графиката и акварела, в два документални филма, няколко самостоятелни изложби. Сюжетите в творчеството му са основно исторически. Преподавател по изобразително изкуство в средното образование, а понастоящем подготвя бъдещи учители.
Иван Беров работи като аниматор и илюстратор в различни студия в България, по проекти за игри, анимационни продукции и комикси. Има награди от Международния фестивал за анимационно кино в Сибир To save and Preserve през 2012 г., Международния комиксов фестивал за млади творци Balkanska Smortra в Сърбия (2015), Националния фестивал за дигитални изкуства „Компютърно пространство“ (2015). Рисува за редица издания, сред които „Ко-миксер“, „Дъга“, сръбската комикс поредица Vekovnici. От 2014 г. е член на Съюза на българските художници, а от 2022 г. е заместник-секретар на секцията „Комикс“ в СБХ.
Марин Трошанов пише фантастична проза, поезия и статии. По трилогията „Ламя ЕООД“ работи с художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров. Член е на първия клуб на българските хорър писатели Lazarus.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Любовта има много форми, а думите я правят незабравима
Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе стартира интересен конкурс, който цели да вдъхнови и обедини местната общност. Според информация от Татяна Савова, представител на културния институт, инициативата е насочена към всички, които искат ...
|
Избрано
От Нютон до Шеврьол: Революцията на цветовете в модата и облеклото
В средата на деветнадесети век, в Англия и Америка, жените започват да задават въпроси относно цветовете, които най-добре подхождат на техния тен. Тази нова интересна тема е до голяма степен повлияна от списания, които насърчават читателките да се запознаят с ...
|
Никога не е късно за нова идентичност: Грейс Криланович
|
Ако сте поропуснали
Докога, Маргарито? Въпросите, които всеки от нас си задава
На 11 февруари, в 18:00 часа, Сити Марк Арт Център ще бъде домакин на премиерата на новата книга на известната българска поетеса Маргарита Петкова, озаглавена „Докога, Маргарито?“. Събитието е организирано от издателство „Персей“, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |